Кариерно развитие и ориентиране на ученици с нарушения
Кариерно развитие и ориентиране на ученици с нарушения
Темата за кариерното развитие на хората с различни увреждания е силно актуална както за
самите тях, така и за обществото и бизнеса в България. Кариерното ориентиране се случва още в
ранна училищна възраст, продължава до завършването на учениците и има за основна цел
тяхната успешна социална реализация в обществото, както и материална независимост, която
дава възможност за самостоятелен живот. Когато става дума за младежи без нарушения,
училищните планове и бюрата по труда дават най-разнообразни възможности както за тяхната
реализация, осигуряване на възможност за избор между много варианти, професионално
ориентиране. Консултирането се извършва чрез информация и съвети, в съответствие с условията
и възможностите на пазара на труда, изискванията на професията и интересите на личността.
Не така стои въпросът при хората с нарушения. Техните интереси и бъдещи възможности зависят
от изградените им умения за справяне в различни области, които биха се превърнали във
възможност за професионален избор. По-специфични са методите и средствата за тяхната
специална подготовка, както и консултирането, от което имат нужда.
Кариерното развитие е процес, който се разгръща в рамките на целия живот на човека. Той
обхваща професиите, видовете работа и дейностите, както и заниманията през свободното време,
които съответното лице си избира. Личните решения, взимани в рамките на този процес, са
повлияни от семейната среда, семейното и училищно възпитание, религиозната ориентация и
други социални фактори, каквито са в случая различните видове нарушения и инвалидност на
хората в нашето общество.
От началото на 80-те години думата кариера (career) започва да се използва вместо професия
(vocation или occupation) тъй като се смята, че тя обозначава по-всеобхватна концепция за
кариерното развитие на индивида.
От икономическа гледна точка кариерата представлява последователността от заеманите
длъжности и резултатите, които човек показва в рамките на обучението в училище или в
университет и професионалното си израстване.
Що се отнася до процеса на кариерно развитие, то той се дефинира като взаимодействието между
психологически, социологически, икономически, физически фактори и фактори на случайността,
които оформят последователността на отделните длъжности, професии или кариери, с които
лицето се занимава в рамките на своя жизнен път.
Кариерното развитие е основен елемент от развитието на човека. То обхваща целия жизнен цикъл
на индивида и оказва влияние върху личността като цяло. Кариерното развитие включва
концепцията на лицето за собственото му “аз”, семейният му живот, както и аспектите на околната
и културна среда.
Кариерното развитие се определя и като непрестанен процес на учене, следване на някои
гъвкави стъпки, свързани със себеоткриването, проучване на възможности за работа, взимане на
решения и определяне на цел. Тук е важно да се отбележи, че въпросът при хората с увреждания
далеч не стои толкова просто и съвсем не е техен избор или възможност.
Създаването на тези модели се базира на съществуващите различни групи теории за кариерно
развитие. Основната разлика между тях е в начина, по който разглеждат кариерното развитие и
факторите, които влияят при избора на кариера.
Съществуват редица неправителствени организации, проекти, занимания по интереси в
училище и най-разнообразни дейности, организирани от бюрото по труда, които целят
насочването на младежите, а и хората от всякаква възраст към избор на кариера според
интересите и образованието им, както и възможности за обучения с цел преквалификация. По
отношение на организацията и предлаганите дейности от официалната за страната институция в
тази сфера – Бюро по труда, предлаганите услуги са:
- предоставяне на актуална информация относно обявените незаети работни позиции;
- информация относно програмите и обвързаните с тях мерки по заетост и обучение;
- съдействие при информирането и наемането на работа;
- професионални консултации, осведомяване и насочване;
- професионални и мотивационни обучения;
- причисляване към определени програми и мерки по заетост;
- стипендии при обучения по придобиването на различни професионални квалификации.(
https://www.az.government.bg/)
До тук се доказа наличието на възможности за кариерно развитие и консултиране на лицата,
желаещи да намерят работа, да бъдат ориентирани в подходяща професия или обучавани в
такава.
Тази статия цели да даде отговор на въпросите: А какво се предлага на пазара на труда за
хората с увреждания? Кой подготвя тях за кариерно развитие и организация на работния процес,
особено в условията на вече съществуващото приобщаващо образование и липсата на помощните
училища? Кои са най-подходящите професии за тях според нарушението, което имат? Какво гласи
законовата разпоредба за работодателите и какви са статистическите данни, показващи
моментната ситуация?
В страните от Европейския съюз отдавна се прилагат различни дейности, свързани с растеж,
създаване на работни места, социално равенство и приобщаване, като целят да догонят нуждите
на социално-икономическите промени и успешно интегриране на пазара на труда. Повишаващото
се ниво на безработица, особено сред младежите, а най-вече и сред тези с различни нарушения
трябва да се превърне в една от най-важните задачи, тъй като „реформата на професионалните
квалификации е от съществено значение за постигане на политическата цел за повишаване на
стандартите“ (Св. Недева, Ч.Сотиров, 2017)
В момента в България, законово и административно, въпросът стои така:
Представителите на бизнеса в България, които разполагат с персонал от 50-99 служители, по Закон
за хората с увреждания и правилникът за изпълнението му, трябва да имат поне един служител с
трайно увреждане, извън позициите, предвидени за трудоустрояване. За фирмите със 100 и над
100 служители, квотата за работните места е 2% от общия брой. „Ако мястото остане празно,
работодателят дължи ежемесечно компенсационна вноска в размер на 30% от минималната
заплата. Дори в такъв случай обаче вноската не отменя задължението за наемане на хора с трайни
увреждания, пише в правилника за прилагане на закона.“ (в. Сега, 2019г.)
От друга страна, представителите на различни фирми у нас, които са пряко засегнати от
изискването на закона, нямат достъп до ТЕЛК регистрите, а честа практика е хората с различни
нарушения да скриват своето ТЕЛК решение, когато това е възможно.
По този начин се откроява ясно пропастта между хората с увреждания и работодателите.
Данните сочат, че чрез бюрата по труда, за една година, едва 6 000 човека с трайни увреждания
успяват да си намерят работа. Това се превръща в сериозен проблем както за работодателите,
поради немалките суми, които плащат като глоба за липса на наети лица от тази категория, така и
за лицата с трайни нарушения. Пределно ясно е, че намирането на работа и възможността за
професионална реализация са ключови за повишаването на качеството на живот за хората с
увреждания, което от своя страна е и основна цел на Закона за интеграция. От друга страна за
икономическото състояние на една държава е много по-добре да получава данък от човека, който
работи, за сметка на сумите за социално подпомагане и безработица, които трябва да дава.
За кариерното развитие на лицата с увреждания до скоро се грижеха помощните и
специалните училища. Въпреки това, макар и с възможност за тяхната подготовка, професиите, в
които можеха да се реализират те бяха с възможност за полагане на нискоквалифициран труд.
Също така, поради изолацията им от обществото чрез обучението им в тези училища,
информацията за техните умения и способности категорично не се разпространява. Така
например, един зрително затруднен човек, поради напредъка в технологиите има много добра
възможност за реализация в професионален план, но в обществото съществува мит, че те най-
често стават музиканти, което е много далеч от истината. В момента, в условията на приобщаващо
образование, когато все повече лица с увреждания се обучават в общообразователните училища,
за подготовка за професионална реализация не говори и не се грижи никой.
Темата е изключително важна, тъй като засяга въпросите за социалното включване на хората с
нарушения, както и повишаването на стандарта им на живот.